Японска правителствена помощ за развитие (ODA)

Правителството на Япония предлага програма за предоставяне на финансови средства по проекти за социално развитие, създадена специално, за да отговори на различните нужди на развиващите се страни. Известна като “Програма за отпускане на безвъзмездна помощ за проекти на местно равнище” (“Grant Assistance for Grassroots Projects” или GGP) тази схема за подпомагане финансира проекти, разработени от различни организации – органи на местно самоуправление, неправителствени организации и др. Програмата се радва на изключително висока оценка в целия свят, именно защото предоставя гъвкава и навременна подкрепа за проекти за социално и икономическо развитие на местно равнище.
В България програмата стартира през 1998 г. след размяна на ноти между българската и японската страна на 17 февруари 1998 г. Но началото е поставено още по време на държавното посещение на президента Петър Стоянов през ноември 1997 г., когато е оповестено и намерението на японското правителство да започне подпомагане на България по тази схема, в духа на приятелството и сътрудничеството, което съществува между двете страни.

Възможни получатели
Възможни получатели на финансова помощ по линия на Програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за проекти на местно равнище са органите на местното самоуправление и всички видове неправителствени организации с нестопанска цел. Изброените по-долу са няколко примери за потенциални реципиенти: • Органи на местното самоуправление
• Неправителствени организации с нестопанска цел (NGO) – като цяло кандидатстващите организации следва в рамките на своята дейност да реализират проекти в областта на социалното развитие и да могат да удостоверят дейност не по-малко от три години от основаването си.
• Болници или други здравни заведения
• Училища (с изключение на училищата, в които обучението е само след 8 клас)
• Няколко типични примери за кандидати, които не се допускат до конкурса:
- Частни лица
- Търговски дружества, еднолични търговци и други организации със стопанска цел
- Органи на централната власт (правителство и др.) и т.н.

Сфери на реализация
Всеки един проект, разработен с цел реализация на местно равнище, може да кандидатства за финансиране по линия на Програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за проекти на местно равнище. Изброените по-долу са няколко примери за основните сфери на реализация:
• Селско, горско, водно стопанство
• Малки индустриални дейности, създаващи доходи
• Професионална квалификация и технологично ръководство
• Образование и изследователска дейност
• Медицинска помощ и здравеопазване
• Регионално развитие (изграждане на основна инфраструктура)
• Изграждане на водопроводни и санитарни съоръжения
• Мерки за подпомагане на социално слаби и други социални дейности
• Помощ за бежанци
• Регионални мерки за опазване на околната среда
• Помощ при природни бедствия
Специално внимание се отделя на проекти в следните сфери:
• Здравеопазване
• Образование
• Подпомагане на социално слабите
• Социални дейности
• Опазване на околната среда
Ето и няколко примера на възможни проекти:
• Ремонт и доставка на оборудване за училища
• Ремонт и доставка на медицинско оборудване за болници
• Изкопаване на кладенци
• Професионално обучение на хора с увреждания

Проекти, които не подлежат на финансиране по програмата GGP:
• Компютърно обучение
• Културни и спортни прояви и мероприятия
• Проекти, свързани с търговска и др. стопанска дейност
• Проекти, свързани с изследователска дейност
• Религиозни дейности
• Стипендии
• Издаване на книги и периодика
• Проекти, в чиито бюджет са включени като пера разходи за заплати, дивиденти за персонал, наем на помещения, текущи разходи за поддръжка на МПС и сгради (бензин, електричество, вода, телефон и др.) и т.н.
• Проекти, чиито разходи не могат да бъдат изцяло обосновани или такива, изискващи ретроактивно финансиране.

Размер на безвъзмездната помощ
Средства по Програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за проекти на местно равнище се предоставят на годишен принцип след проучване и оценка на всеки проект. Ето защо, самото подаване на документи не гарантира по никакъв начин, че Посолството на Япония непременно ще одобри конкретния проект.
Максималният размер на помощта, отпускана по линия на един проект като цяло не надвишава 35 000 евро. Бъдещите кандидати следва да имат предвид, че дарението се отпуска в евро и в случай на промяна в курса на еврото, при което средствата в лева се окажат по-малко от необходимите за реализацията на проекта, кандидатът следва да покрие горницата със собствени средства и да завърши проекта в договорения срок.
По принцип годишният бюджет на програмата позволява финансирането на около 10 проекта в рамките на една фискална година.

Необходими документи за кандидатстване
• Стандартни формуляри за кандидатстване на български и английски език, които се получават от Посолството, и приложени:
• Карти, показващи местоположението на проекта
• План и/или скица на проекта
• По три актуални оферти от три различни фирми-изпълнители за дейностите, които планирате да възложите на подизпълнители (следва да бъдат изготвени в евро)
• Съдебна регистрация
• Данъчна регистрация и БУЛСТАТ
- последен годишен отчет за дейността,
- последен годишен финансов отчет на организацията/институцията,
- състав на управителните органи на кандидата.
• Информация за текущи проекти и източници на финансиране

Срок за подаване на документите: Текущ

Процедура за оценяване на проектите:
1. По формални критерии
2. От Посолството на Япония в София
3. От Министерството на външните работи на Япония

Стойността на досега отпуснатата безвъзмездна помощ възлиза на 1 562 230 щ.д. до 2006 г. включително, като към нея се прибавят и 308 409 евро, предоставени за първите девет проекта от 2007 година.

Посолство на Япония в България се надява, че Програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за проекти на местно равнище отговаря на нуждите на българския народ по места и, също така, допринася за понататъшното укрепване на двустранните отношения между Япония и България.

Източник: ТАНГРАМ Консултантска компания



Правителството окончателно прие "НАТУРА"

342 ще са защитените зони в България, включени в екомрежата "Натура' 2000", след като правителството утвърди окончателния списък, който ще бъде представен в Брюксел. Според екоминистъра Джевдет Чакъров това представлява 33,8 % от територията на страната и по този показател България се нарежда на второ място в целия Европейски съюз.

От списъка окончателно отпадна спорната зона "Рила-буфер", за чието включване настояваха природозащитници. След представянето на списъка предстои обсъждането му с експертите на Еврокомисията, които могат да направят забележки по него, обясниха от Министерството на околната среда и водите.
Чакъров очаква първото такова обсъждане да се състои през март догодина.

Източник: DarikNews



Нови 1.75 млрд. евро за проекти по Седма рамкова програма

Европейската комисия разпространи покана за набиране на предложения в 32 области на изследвания, за които ще бъдат отделени 1.75 млрд. евро по Седма рамкова програма, съобщава Рапид.

Областите, които ще бъдат подкрепени включват екологични въпроси като повишаване нивото на световните океани и влиянието на климатичните промени върху еко-системите в Северния ледовит океан, влиянието на ултравиолетовата радиация върху човешкото здраве и моделиране на бъдещото влияние на употребата на енергия върху околната среда.

Търсят се и проекти за изучаване на затлъстяването и на нови методи за производство на чисти и безвъглеродни еко-горива. Ще бъдат отделени и средства за Международната схема за обмен на персонал „Мария Кюри" за засилване на връзките между европейските научни институции и международните им партньори. Има и специфични покани за съвместна работа с изследователи от Индия и Русия.

"В областта на изследванията нямаме време за губене", заяви комисарят по науката и изследванията Янез Поточник. „Изследователската рамкова програма на ЕС имаше гладък старт през 2007г., мобилизирайки изследователите в Европа да се състезават с най-добрите си идеи и да си сътрудничат в борбата с много предизвикателства. Днес ние продължаваме тези усилия и призоваваме всички изследователи да участват", добави той.

Информация за поканата можете да намерите на страницата на Седма рамкова програма.

Източник: Портал Европа



Евродепутата Папаризов - Изоставаме с проектите!

През първата година от членството в ЕС ще договорим много малко по фондовете на съюза, казва българският евродепутат. Разговор на Веселка Венкова.

- Г-н Папаризов, каква е вашата равносметка от едногодишното членство на България в Европейския съюз?
- България е уважаван партньор в ЕС. Ние сме една от страните, които подкрепят утвърждаването на Европейския съюз като важна сила в международните отношения и укрепването му като обединение на държави, които се стремят да бъдат конкурентоспособни в глобалния свят.
България подкрепяше във всички етапи на преодоляването на кризата след референдумите за Европейската конституция в Холандия и Франция новия вариант на договора за ЕС. С него се решава най-важното - институционалните въпроси. Така съюзът ще може да функционира сега с 27, а в перспектива - и с повече страни членки.

- Нараснало ли е доверието към нашата страна през последните 11 месеца?
- Това е видимо, защото по най-важните въпроси България продължава да изпълнява своите ангажименти.

- Къде е необходимо да положим още усилия. В кои области изоставаме?
- Имаме напредък, но трябва още много да се направи по изпълнението на поетите ангажименти. Най-вече в критичната за България област - правосъдие и вътрешни работи. Това продължава да е първото и най-сериозното предизвикателство за нас - да завърши процесът по утвърждаване на законността, на независимото правосъдие и по създаването на органи, гарантиращи законността в страната.
Другото голямо предизвикателство е усвояването на еврофондовете. Едва сега, в края на годината, бяха утвърдени повечето оперативни програми. По тях имаше много дискусии, предстои подписването на някои от тях. За това през първата година от членството си в ЕС България ще договори много малко проекти. Тук има определено изоставане. Единствено Министерството на регионалното развитие и благоустройството се възползва в по-голяма степен в сравнение с другите ведомства от възможността авансово да договаря проекти. Реално така са договорени едва 128 млн. евро. По другите оперативни програми като че ли бе предпочетено най-напред всичко да бъде утвърдено и тогава да започне договарянето на конкретни проекти. Сега вървят конкурси в областта на човешките ресурси, но сроковете са кратки, а проектите - малки. Не знам до каква степен до края на 2007 г. ще можем да договорим проекти в рамките на предвиденото за т.г.

- Как можете като евродепутат да подпомогнете процеса на договаряне на проекти от еврофондовете?
- Това е най-сериозното предизвикателство и пред правителството, и пред нас - европейските депутати. Трябва да помогнем, като съдействаме при информирането преди всичко на общините. Те ще получат половината програми, а и по-малките общини се нуждаят от информация и подкрепа. До края на годината всеки български евродепутат ще се опита да организира поне една информационна кампания.

- Имат ли българските евродепутати специфичен принос в работата на Европейския парламент?
- Всеки от нас е член на комисия. Когато дойдохме тук по средата на мандата, предизвикателството пред всеки бе да навлезе в работата и да бъде чут. Не сме представители от най-големите страни и затова е особено важно как работим.
Аз участвам в комисията по индустрия, изследвания и енергетика (ИТРЕ) и съм заместващ член в комисиите по развитие и по сигурност и отбрана на Европарламента. Доволен съм, че за кратко време в комисията по индустрия разбраха, че работя активно и взимам отношение по въпросите на енергетиката. В рамките на групата на Партията на европейските социалисти участвах в делегацията на ИТРЕ, която неотдавна посети Департамента по енергетика, Националния изследователски център, Държавния департамент и Конгреса на САЩ. Бях номиран и като един от двамата докладчици социалисти по петте документа от Третия енергиен пакет на ЕС. Бях посочен за докладчик по достъпа до газопреносните мрежи, а работя и по доклада за Третия енергиен пакет.
Длъжен съм в тази си дейност да отразя интересите на страни като България, подхождайки разумно към въпросите за разделянето на преноса на газ и електричество от производството и доставките им. Мисля, че в страни като нашата, където има един доставчик, прекаленото разделяне на "Булгаргаз" например не води до повишаване на конкуренцията, а само до административни разходи. Предполагам, че подобен е проблемът и в други нови страни членки. Ще се опитам точно да отразя реалното състояние, за да могат предложенията на комисията да бъдат обсъждани реалистично.

- Първият въпрос, с който се заехте като европейски депутат, беше спасяването на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Докъде стигнахте?
- Усилията са насочени по-скоро към приемането на европейски норми за ядрена безопасност, които да станат основа за нова оценка на двата блока. Ясно е, че реакторите са затворени с политическо решение, а не защото са опасни. За да се промени това решение, е необходимо единодушното съгласие на всички страни членки. Затова се налага и формулирането на общи европейски норми, на чиято основа да бъде взето друго решение.
В момента няма европейски норми за ядрена безопасност, а въпросът се решава от всяка страна поотделно. Затова аз и много други колеги искаме да има европейска политика в областта на ядрената енергия и непрекъснато поставяме този въпрос. А той е важен, за да може ЕС да говори в един глас по проблемите. Когато става все по-ясно, че ядрената енергия ще бъде част от бъдещия енергиен микс и един от факторите срещу рязката промяна на климата, причиняван от изпускания в атмосферата въглероден двуокис, в ЕС да не говорим за това.
Съюзът преди всичко трябва да има обща политика и стандарти за безопасност - за ядрените отпадъци, за закриването на блокове и т.н. Подобен проект на комисията стои в Съвета на ЕС от 2002 г., но не може да мине. Затова отново се поставя въпросът, който доскоро беше табу. Докладът на Реул за конвенционалните източници на енергия и тяхното място в изменението на климата получи голяма подкрепа и това е основание да се подчертае, че ЕП не е противник на ядрената енергетика.
Непрекъснато се правят опити да се ревизира сегашното положение. Въпросът ще се обсъжда и на предстоящата конференция във връзка с климатичните изменения.

- Търсят ли българските граждани контакт със своите евроизбраници?
- Правят го по конкретни въпроси, искат да се информират и как работи Европейският парламент. По-важно е, че все повече организации като Българската стопанска камара ни информират редовно за свои позиции по различни директиви, които се обсъждат в Европарламента. Получаваме информация и от сдружения на производители. Много често въпросите се поставят на заключителен етап и това невинаги дава възможност да се направят съответните предложения. Когато имаме своевременна информация, правим предложения в ЕП и някои от тях получават подкрепата и на другите колеги. Когато нещата са навременни, се обръщаме към съответните власти при подготовката на конкретни документи - така беше при обсъждането на директивата за пощенските услуги. Направихме предложение да се удължи срокът за преминаването им на чисто пазарна основа. България беше приела това да стане след 2009 г. От групата на ПЕС направихме друго предложение - срокът да се удължи до 2011 г. по принцип. А за страни като България и другите нови членки, както и за държави с труден релеф, като Ирландия например, да се удължи до 2012-а. И това предложение беше прието от ЕП. Предстои промяната на сроковете да се потвърди от Европейския съвет. Предложението сега е предмет на обсъждане между ЕП и Съвета на министрите. А директивата трябва да се промени, защото са очевидни социалните функции на пощенските услуги в държавите с труден релеф.

Източник: в. "Дума"