През януари - нови процедури по ОП "Развитие на човешките ресурси"

Общо 532 млн. лв. за заетост и образование бяха одобрени от комитетът за наблюдение на оперативната програма "Човешки ресурси".
През януари ще бъда обявена нова процедура за фирмите, но предвидените 20 млн. евро ще бъдат отделени приоритетно за три бранша - туризъм, строителството и производство на облекла. Чрез Агенцията по заетостта ще бъдат разпределени 95 млн. лв. За тях ще се състезават проекти от браншове с недостиг на работна ръка като туризма, строителството, производството на облекло. Ще се финансират курсове за квалификацията на работещи, заетост на хора над 50 години и продължително безработни. Очаква се 22 хил. заети и и 46 хил. безработни да получат нови умения, като поне 18 хил. от тях намерят работа.

Министерството на образованието ще разпредели близо 50 млн. лв. между общините, училищата, детските градини, университетите и научните звена. Ще се финансират проекти за насърчаване на развитието на децата, професионалното образование, млади учени, ученически и студентски практики. Предвидени са пари за въвеждане на делегирани бюджети в поне 80 училища. Агенцията за социално подпомагане ще разполага с 19.6 млн. лв. за реформиране на социални домове и нови услуги.

До края на януари ще стартират и програмите за обучение на младежи по чужд език и информационни технологии. Причината да се избърза с тази мярка е голямата безработица сред тях и нуждата от такава подготовка. Парите обаче няма да се дават по грантови схеми (безвъзмездно) на обучаващите фирми, а ще се разпределят чрез бюрата по труда по правилата на търговете за обществени поръчки. Сред новите приоритети за тази година е и внедряването на системи за управление на условията на труд в предприятията. Средствата по тази схема ще се управляват от Главна инспекция по труда.

Източник: ТАНГРАМ Консултантска компания



До края на януари трябва да са известни годишните планове за финансиране през 2008-ма по оперативните програми

До 31 януари всеки управляващ орган (ресорното министерство) по оперативните програми, по които ще се разпределят парите от ЕС, трябва да обяви на сайта си годишната програма с предстоящи мерки по усвояването на средствата от еврофондовете. Това стана ясно на семинар, проведен от Министерството на финансите, пишат в Европа Дневник.

Безвъзмездната финансова помощ от Брюксел ще се получава по две процедури - или след подбор на проекти, или чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

Като част от системата за контрол на изпълнението на проектите е създадена Информационната система за управление и наблюдение. Тя ще бъде използвана за подаване по електронен път към Европейската комисия на необходимата информация за изпълняваните проекти. Информационната система ще бъде един от основните инструменти за контрол на изпълнението на проектите по структурните и Кохезионния фонд, както и за информация, необходима за отчети и анализи по изпълнението на оперативните програми.

Възлагането на изпълнението на проектите ще става съгласно Закона за обществените поръчки и прието правителствено постановление за реда за определяне на изпълнител. Този документ регулира и процедурите за изразходване на средствата, които не попадат в обхвата на Закона за обществените поръчки.

На семинара стана ясно още, че вече има разписани детайлни правила за допустимост на разходите по всяка оперативна програма. Това е изцяло нов момент и за ЕС, защото досега винаги са използвани т.нар. единни стандарти. Финансирането от ЕС може да бъде до 85% от стойността на проекта и затова трябва да се посочват допустимите разходи, а не конкретен процент на финансиране, обясниха експерти. Източникът за съфинансиране на проекта може да бъде от бюджетни или частни средства, както и заеми от международни финансови институции и др.

По материални на Европа ДНЕВНИК и Министерство на финансите



Европа за гражданите – Активна европейска памет

Програмата "Европа за гражданите" е насочена към активното европейско гражданство и предлага възможност на всички да поемат своята пълна отговорност като европейски граждани. По Направление 4, "Активна европейска памет", програмата ще подкрепя опазването на основни места, паметници и архиви, свързани с възпоменание на жертвите на масовото изтребление и масовите депортации.

Ще бъдат подкрепени:
- Проекти, свързани със запазването на основните места и паметници, свързани с масовите депортации, бившите концлагери и други широкомащабни места за изтребление на нацизма, архивите, документиращи тези събития, проекти, които имат за цел да поддържат спомените на жертвите, както и такива, които поддържат спомена за тези, които при тежки условия са спасявали хора от Холокоста.
- Проекти, свързани с възпоменание на жертвите на масовото изтребление и масовите депортации, свързани със сталинизма, както и запазването на паметниците и архивите, документиращи тези събития.

За да бъде допустим, един кандидат трябва:
- да е юридическо лице и да е организация с нестопанска цел, установена в една от страните-участнички в програмата. Пример за такива организации са: неправителствени организации, асоциации на оцелелите, асоциации на семействата на жертвите, мемориали, музеи, местни и регионални власти, федерации, тинк-танкове, образователни институции, религиозни организации, организации, активни в сферата на доброволческата работа и др.
- да има необходимите квалификации и налични финансови и оперативни ресурси с които да изпълни проекта.

Максималният процент на съфинансиране по тази дейност е 60% от допустимите разходи. Максималният размер на субсидията е 40 000 евро, а минималният – 10 000 евро.

Краен срок: 30 април 2008 г.

Източник: Европа ДНЕВНИК



166 млн. евро за 7 години за развитие на винения сектор

България ще получи от ЕС субсидии в размер на 166 милиона евро през следващите 7 години в областта на винения сектор. Националният финансов пакет, който ще получи всяка една от страните-членки на ЕС, ще може да се използва за различни дейности в зависимост от приоритетите на съответната страна:
преструктуриране на лозята; застраховане на реколтата; беритба на гроздето в неузрял вид; взаимоспомагателни фондове; мерки за пазарна подкрепа; промоция на вина в трети страни; модернизация на производствената верига, в т.ч. инвестиции в инфраструктура, иновации и преработвателни съоръжения; необвързани плащания по схемата за единно плащане на стопанства.

Това заяви Пламен Моллов - председател на УС на Националната лозаро-винарска камара /НЛВК/. От камарата коментираха реформата в ЕС областта на в лозаро-винарския сектор и постигнатите договорености на срещата на Съвета на министрите по земеделие, провела се в Брюксел от 17 до 19 декември 2007 г. Моллов допълни, че след всяко решение за винения сектор, взето в Брюксел, се предвижда НЛВК да организира конференции, на които да се коментира последствията за страната ни.

Според НВЛС отпуснатите средства трябва да се използват основно за рекламиране на българските продукти в трети страни, тъй като резултатите показват, че рекламата ни там е слаба. В тази насока вече са проведени разговори с Министерството на земеделието и продоволствията. Като цяло мнението на Камарата е, че приетата през декември в Брюксел реформа удовлетворява страната ни и създава добри перспективи за развитие на сектора.

Според НВЛК промените ще внесат равновесие в пазара на вино и ще позволят средствата да се използват за мерки и дейности, които да засилят конкурентоспособността на европейските вина.
В реформата са предвидени дейности като: опростяване на класификацията на вината, опростяване на правилата за означаване и търговско представяне на продуктите, въвеждане на забрана за обогатяване със захароза, запазване на системата от права за засаждане.

Реформата предвижда за период от 3 години в ЕС да бъдат изкоренени 175 хил. хектара лозя. По данни на НЛВК общата площ на лозовите масиви в България е около 153 хил. хектара, като реално доказаните обработвани лозя са 135 хил. хектара.

По регламент изкореняването в дадена страна не трябва да бъде повече от 8% от общата площ на лозовите масиви в нея или повече 10% от общата площ на масивите в съответния регион. ЕК може да прекрати изкореняването, ако изкоренената площ достигне 15% от общата площ на лозовите масиви на държавата-членка.

През 2006 г. сме изнесли общо 1,122 милиона хектолитра бутилирано и наливно вино, а произведеното количество вино е било 1,712 милиона хектолитра, съобщи още Пламен Моллов. Сред европейските страни най-много вино сме изнесли за Полша - 182 хил. хектолитра, и за Великобритания - 23 хил. хектолитра.

По предварителни данни, през 2007 година за трети страни сме изнесли общо 750 000 хектолитра вино, а произведеното количество вино е било 1,5 милиона хектолитра. В тези цифри не се включва изнесеното вино за Европа.

От Камарата подчертаха, че пазарите на българско вино се развиват позитивно. Много важен за националния ни експорт е руският пазар. През 2006 година за Руската федерация сме изнесли 585 000 хектолитра бутилирани вина и 187 000 наливни. По последни данни страната ни владее една четвърт от руския пазар на вина.

Пламен Моллов допълни, че към момента 1/3 от произведеното вино е за българския пазар. "Потреблението на вино у нас е въпрос на култура", категоричен е председателят на Националната лозаро-винарска камара.

Източник: Econ.bg”