Открива се Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г.

Официално бе открита програмата между България и Румъния, която е една от най-големите за ЕС. Първите договори по програма "Трансгранично сътрудничество България-Румъния 2007-2013 г." вероятно ще бъдат сключени в края на годината, каза министърът на развитието, благоустройството и жилищното строителство Ласло Борбей, съобщи Агенция "Фокус".

До март ще бъде изработен наръчник за кандидатстване, а през април-май и през юни ще бъдат проведени съвместни мероприятия. За да се кандидатства, е задължително партньорите да са и от двете страни.

България е по-добре от нас по отношение на пътищата, да не говорим за сравнение с Унгария и другите евространи, заяви освен това министър Ласло Борбей на конференцията в град Кълъраш,

Румънският министър съобщи, че в Румъния има около 300 км магистрали. "Трябва да развиваме евротрасетата и местните пътища", смята той.

На въпрос за необходимостта от мост между Силистра и Кълъраш, Борбей отговори: "Това е въпрос на анализ на трафика и други компоненти. Не може да има 10 моста над Дунав".

Източник: Агенция "Фокус"



Фонд "Земеделие" даде отчет за първите директните плащания от ЕС

Тази година ДФ "Земеделие" ще предостави 45 милиона лева за подпомагане на земеделските производители в сектор "Животновъдство". Целевата субсидия за произведено и продадено краве, биволско, овче и козе мляко е на стойност 10 800 000 лева. Това съобщи изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков на пресконференция за изплащането на първите евросубсидии по директните плащания.

На първия транш от отпускането на субсидии за земеделски стопани ДФ „Земеделие" са отпуснати 155 млн. лв. за 37 008 земеделски стопани, а на втория транш, който е приключил, на 41 729 земеделци са отпуснати 275 млн. лв. По схемата за единно плащане на площ за миналата година субсидии няма да получат 5097 земеделски стопани, а по националните доплащания - 5838. Около 2700 земеделски стопани няма да получат субсидии и в следващите три години. Това са стопани, които са искали да „излъжат България и Европа и да получат европейски пари".

По-рано министърът на земеделието Нихат Кабил заяви, че по системата за електронно банкиране СРЕБРА до 19 февруари са преведени 321 287 588 лв. на 73 792 земеделски производители. За 2008 г. фермерите ни ще получат по Схемата за единно плащане на площ 440 млн. лв. от европейските фондове и 147 млн. лв. национални доплащания от бюджета, припомня правителствената прес служба.

Тадаръков е внесъл в парламентарната комисия за борба с корупцията списък на консултантските фирми, които са работили по проекти на САПАРД. В списъка са представени всичките 3709 проекти и консултантите по тях, както по разработването и изчисляването на предварителните разходи, така и консултантите по бизнес плановете.

Голяма част от задълженията по проблемни проекти по САПАРД и установените от ОЛАФ нарушения на обща стойност над 70 млн. лв., са платени. Остава обаче да бъдат изплатени около 32 млн. лв. бщата сума на санкциите за наддекларираните земи и други опити за измама, както и закъсняването при подаването на заявления на земеделски стопани е в размер на 37 млн. лв. за 2007 г.

От 2008 година фондът започва подпомагането на производителите на пресни ягоди и малини, предназначени за преработка. Субсидията, отпускана за хектар е в размер на 230 евро, а допустимата площ за страната, която ще бъде субсидирана е 2 400 хка, като бюджетът за тази субсидия до 2013 година е 552 хил. евро. Минималният размер на земята, която ще се субсидира по този проект, е 1 дка.

За първи път тази година стартира и програмата за подпомагане по направление "Пчели". Вече има подадени 245 молби за подпомагане за създаване на кошери и на пчелни семейства, обясни изпълнителният директор на ДФ "Земеделие".

Източник: Държавен фонд "Земеделие"



Бизнесът ще получи 46 млн. лв. по програмите за заетост

Интервю на на Мила Кисьова, вестник „Пари”.

Госпожо Масларова, казвате, че вносът на работна ръка е неизбежен. Изчерпани ли са всички резерви на пазара на труда у нас?

Не, не бих казала, че са изцяло изчерпани, защото въпросът има две измерения. От гледна точка на количеството работна сила България постигна значителен напредък и равнищата на безработица са около средните за Европа. Но това не означава, че не трябва да бъдат полагани усилия за повишаване на икономическата активност и заетостта. От друга гледна точка, българският пазар на труда изпитва недостиг на квалифицирана работна сила. Резервите, които съществуват, са преди всичко регистрираните безработни в бюрата по труда. През миналата година 32% от регистрираните безработни са със средно и средно професионално образование, а 6.3% са с висше образование. Това означава, че около 110 хил. безработни лица имат нужното образование и могат след краткосрочно обучение да започнат работа. Освен тях близо 177 хил. безработни са с основно и по-ниско образование.

За този неизползван резерв от около 287 хил. безработни, регистрирани в бюрата по труда, държавата предприема спешни мерки за осигуряване на квалификация, заетост, ограмотяване на нискограмотните и активиране на неактивните лица в трудоспособна възраст. Специално внимание се обръща на безработните в неравностойно положение на пазара на труда -младежи, възрастни, лица с увреждания, нискообразовани и неграмотни, в това число роми. За всички тях през тази година ще се проведат 20 трудови борси, като осем от тях ще бъдат за роми. На тези борси работодателите се срещат с търсещите работа хора и директно договарят условията за труд и заплащане.

Въпреки всичко има професии и специалности, които не може да бъдат открити на българския пазар на труда.

Да, това е така в редица отрасли на българската икономика. Ето защо е разбираемо, че българските работодатели говорят за недостиг на квалифицирана работна сила. Този факт се потвърждава и от проучванията на пазара на труда. Увеличено търсене на труд има в отрасли като преработваща промишленост, търговия, ремонт на автомобили и битова техника, хотелиерство и ресторантьорство, строителство. Невинаги е възможно липсващата работна сила да се компенсира с ресурс от българския пазар на труда. Това неминуемо води до извода, че българската икономика се нуждае от добре балансиран прием на работници от други държави.

Трябва обаче да се има предвид, че ако някой работодател има свободно работно място, на което иска да наеме чужденец, негово задължение е да направи заявка в бюрото по труда и да обяви това място в медиите - така че да сме сигурни, че не е налице български гражданин от която и да е част на България, който да иска да заеме това работно място. Чак след това се пристъпва към прием на чужденец за това работно място. България през последните години бавно, но необратимо от държава на емиграция се превръща в държава, привличаща имигранти, както се случи с присъединилите се към ЕС държави членки от Южна Европа, като Испания, Португалия, Гърция.

Кога във времето ще бъде възможно по-либерален режим на внос на работна ръка? И само за определени професии и от определени държави ли ще бъде той?

Една от стъпките е да се приеме национална стратегия по миграция и интеграция на чужденци. В момента тече обсъждането на проекта на експертно ниво с участието на представители на организациите на работодателите и работниците. Проектът ще се подложи и на по-широк обществен дебат.

В проекта на тази стратегия е предложено България да инициира сключване на спогодби за заетост с държави извън ЕС. Това ще става в съответствие с ангажиментите ни като член на ЕС. Сключването на подобни спогодби ще е за временен прием на работници при необходимост от тях на българския пазар на труда. Тези спогодби ще се прилагат при недостиг на работна сила

Специално внимание се обръща на безработните в неравностойно положение на пазара на труда - младежи, възрастни, лица с увреждания, нискообразовани и неграмотни, в това число роми в определени отрасли и в точно определени предприятия. Това на практика означава, че чужденци ще се приемат на работа само при заявки от работодателите - за конкретни работни места и за определен срок от време, докато имат трудов договор. След което те ще трябва да напуснат страната. Това ще бъде гарантирано със съответните текстове в спогодбите.

Допълнително ще се уточняват страните, с които ще се подпишат такива двустранни договори. Но на първо време ние ще предложим на държави, в които са налице по-големи общности от български произход, като Молдова. Други възможни страни са Македония, Армения, Египет, които вече са проявили силен интерес, дори са представили проекти на двустранни договори.

Тазгодишният план за Заетостта с какво е по-различен, кои са новите акценти и програми в него? Какви резултати се очакват от изпълнението му?

Визията на плана за заетост през 2008 г. е за повече гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Така че основните приоритети на политиката по заетостта през 2008 г. са два. Първо, удовлетворяване на търсенето от страна на работодателите на необходимата им квалифицирана работна сила. Второ, повишаване на знанията и уменията на заетите. За целта са предвидени редица програми и мерки за продължаващо професионално обучение. При тази намаляваща безработица и увеличаващо се търсене на труд субсидираната заетост през 2008 г. е намалена с близо 40% в сравнение с 2007 г, докато хората, които ще се включат в програми за обучение и квалификация, са с 51% повече в сравнение с миналата година. През 2008 г. ще стартират няколко нови програми и проекти. Например програмата Възобновяване и опазване на българската гора, която е съвместно с Държавната агенция по горите. Ще бъде осигурена работа на 2300 лица, част от които са отпаднали от социалното подпомагане. По тази програма са предвидени 37 млн. лв. Друга нова програма е идентифицирането и индивидуалната работа с неактивните и обезкуражените лица. За тях ще бъдат проведени трудови борси, ще се осигури заетост на 45 ромски медиатори, които ще подпомагат експертите от бюрата по труда при работата им с безработни от ромското малцинство. Има няколко проекти на външни организации и социални партньори за обучение на аниматори в туризма, помощник-машинисти, стрелочници и маневристи за системата на БДЖ, фермери животновъди. Отделно ще се осъществят 19 регионални програми в дейности от обществен интерес, чрез които се осигурява заетост на над 300 безработни и обучение на над 100 безработни, на обща стойност над 900 000 лв.

Бизнесът иска стимули за инвестициите, които прави в повишаване на квалификацията на заетите работници. Предвиждат ли се такива стимули?

Да, предвиждат се. За изпълнението на Националния план за действие по заетостта през 2008 г. са предвидени около 190 млн. лв. от държавния бюджет. Близо 46 млн. лв. от тях ще бъдат предоставени на българския бизнес за квалификация на персонала, за стартиране на самостоятелна стопанска и земеделска дейност, за наемане на работа на безработни в неравностойно положение. Освен това в момента Народното събрание обсъжда промени на Закона за насърчаване на заетостта, с които ще създадем допълнителни възможности за работодателите. Работодателите и сега заделят средства за обучение за персонала си, но ако искат да запазят своята конкурентна позиция, те ще трябва да станат още по-активни в това отношение. За пример ще посоча Унгария, където общите разходи на бизнеса за продължаващо професионално обучение възлизат на 2% от разходите за труд и това е най-високото равнище в ЕС. По данни на Евростат през 2005 г. там разходът на фирмите за продължаващо професионално обучение на един нает е бил над 7 пъти по-висок в сравнение с България. За същите цели бизнесът в Естония и Чехия отделя с около 3 пъти повече, а в Полша - 2 пъти повече, отколкото у нас. Това са данни при елиминиране на ценовите различия. Така че в другите европейски страни по-голямата част от разходите за обучение на наетите лица се поемат от работодателите, т. е. нашият бизнес дава в пъти по-малко за обучението на своите кадри.

Източник: Министрество на труда и социалната политика