Европейската екомаркировка - ценна за бизнеса, но и скъпа

Стартира кампания за популяризиране на екомарировката у нас. За да получат такъв сертификат фирмите трябва да отговарят на не по-малко от 40 критерия. Инициатори на кампанията са Министерството на околната среда и водите и Фондация "Тайм". Проектът е финансиран по Програма МАТРА/ КАП на Министерството на външните работи на Холандия.

Европейската екомаркировка е пазарен инструмент, въведен с регламент 1980/2000 на ЕС през 2000 г. В края на настоящата година предстои ревизиране и актуализиране на регламента.

Схемата е доброволна и се присъжда на продукти или услуги с ограничено въздействие върху околната среда. Определят се специфични критерии за различните продуктови групи, като например почистващи продукти (универсални препарати за почистване, детергенти за миялни и перални машини, препарати за миене на ръце, сапуни и шампоани); електроуреди (перални, електрически лампи, прахосмукачки, миялни машини, хладилници); продукти от хартия; уреди за дома и градината; дрехи и обувки; туристически услуги (къмпинг услуги, нощувки), продукти и услуги от типа "направи си сам" и т.н.

Европейската схема досега е въвела критерии за екомаркировка на 28 продуктови групи. От тях българските експерти са транспонирали критериите за 11 групи. Схемата за екомаркировка има изразени ползи както за бизнеса, така и за потребителите, като в Европа тази мярка е довела до увеличаване на търсенето на екопродукти с 212% през последните 3 години.

Факторите, от които зависи присъждането на екомаркировка на даден продукт, са по-ниското му енергопотребление, по голямата му дълготрайност, по-лесното му рециклиране, използването на по-малко природни ресурси за създаването му.

За да получи екомаркировка, компанията преминава през различни проверки от независими органи, като трябва да отговори на много строги изисквания.
Получаването на екомаркировка струва между 500 и 2500 евро за 3-годишен период от време. Сумата се определя въз основа на големината на фирмата и реализираната продукция.
Фирмите ще трябва да платят и между 300 и 1300 евро, за да им бъдат разгледани документите, с които кандидатстват за екомаркировка. За да получат право да притежават екомаркировка, компаниите ще трябва да отговарят на средно между 40 и 80 критерия.

Източник: Econ.bg



Проекти за развитие на туризма ще се подават от май

През май ще бъде открита операцията "Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура" по оперативната програма "Регионално развитие". По тази операции проекти могат да подават 148 общини и туристически организации. Максималният размер на безвъзмездната помощ е 141,215 милиона евро. Това предвижда индикативната годишна програма по предстоящите процедури за безвъзмездна финансова помощ по оперативната програма.

През септември 264 общини и туристически организации ще могат да започнат предлагането на проекти по операцията за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите. Безвъзмездната помощ е в размер на 29, 524 милиона евро. През април ще бъде обявена операцията "Национален туристически маркетинг", по която бенефициент е Държавната агенция по туризъм. Помощта по операцията е 32, 714 милиона евро.

86 общини в агломерационни ареали, сдружения на общини, неправителствени организации в партньорство с общини ще могат да представят проекти за подобряване на улици, осветления, паметници и паркове от април като безвъзмездната помощ е 124,804 милиона евро.

Досега 21 проекта са подадени по схемата за рехабилитация на второ и третокласни пътища с финансов ресурс от 501 милиона лева и бенефициент фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Дванадесет са проектите, които са подадени по схемата за устойчиво местно развитие чрез рехабилитация на общинската пътна мрежа с бюджет от 125,3 милиона лева. Бенефициенти по схемата са 86 общини в градски ареали. Осем са проектите, подадени по схемата за развитие на образователна, социална и културна инфраструктура. Освен 86-те общини бенефициенти по нея са и неправителствените организации.

Източник: БТА



Държавна структура ще изготвя безвъзмездно бизнес планове за фермерите

Мара ГЕОРГИЕВА, в. "Капитал"

Безплатен обяд няма, но българските фермери могат да получат безплатни консултации от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и нейните областни поделения в страната. Експертите ще съветват безвъзмездно земеделските производители, решили да кандидатстват за субсидии от Програмата за развитие на селските райони. Нещо повече - специалистите в службата ще изготвят и безплатни бизнес планове.

Програмата за развитие на селските райони, която получи официално одобрение от Брюксел, е с бюджет 3.242 млрд. евро и ще действа до 2013 г. Това са безвъзмездни средства, за които земеделските стопани ще могат да кандидатстват по 22 направления, наречени мерки. Експертите на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) ще изготвят безплатно бизнес планове по четири от мерките и ще окомплектоват документите за кандидатстване. Става въпрос за "Млад фермер", "Полупазарни стопанства", "Организации на производители" и "Агроекологични плащания", уточнява д-р Младен Младенов, изпълнителен директор на НССЗ. За тази своя дейност службата ще получи средства по друга мярка на програмата, т.е. безплатният обяд се плаща от евросъюза и българския бюджет.

"Подпомагане стопанства на млади фермери" ще стимулира тези, които за първи път се захващат активно със земеделие. За субсидия ще могат да кандидатстват хора на възраст от 18 до 40 години, регистрирани като земеделски производители. Кандидатите трябва за първи път да ръководят стопанство, което означава, че са станали собственици или имат договор за наем на стопанството не по-рано от 12 месеца преди подаването на документите за кандидатстване по мярката. От тях се изисква да имат завършено средно образование в областта на селското стопанство или висше със земеделска насоченост и/или ветеринарна медицина. Ако нямат подходящо образование, кандидатите за субсидия ще трябва за завършат специален курс, за който ще получат финансиране по друга мярка на програмата. В резултат на подкрепата стопанствата на младите фермери трябва да отговорят на агростандартите на евросъюза не по-късно от 36 месеца от създаването им. За да получат финансиране, кандидатите трябва да представят бизнес план.

Мярката "Подпомагане на полупазарни стопанства с цел преструктурирането им" е предназначена за регистрирани земеделски производители на възраст до 60 години. Това са собственици на малки стопанства или дългосрочни арендатори, които произвеждат главно за собствена консумация, но в същото време продават част от продукцията си. Кандидатите трябва да представят бизнес план с подробно описание на необходимите инвестиции, дейности и цели, които ще бъдат постигнати в следващите 5 години. Одобрените ще получат безвъзмездно по 1500 евро за земеделско стопанство на година.

"Подпомагане създаването на организации на производители" е мярка, по която могат да кандидатстват организации на фермери от минимум седем члена. Програмата ще плаща субсидии за създаването на организацията и за административните й разходи. Целта е това обединение да планира, събира и реализира продукцията на своите членове. Размерът на помощта се изчислява всяка година въз основа на стойността на реализираната годишна пазарна продукция. Сумата не може да надхвърля 100 хил. евро за първата и 50 хил. евро за петата година.

По мярката "Агроекологични плащания" ще бъдат финансирани с предимство фермери от природно необлагодетелстваните райони (планински и непланински райони с лоша почва и релеф, нископродуктивни). Изискването е стопаните да се занимават с биологично земеделие и да спазват агроекологичните изисквания. От тях също се изисква представяне на бизнес план.

Процедурата

Земеделските стопани могат да получат безплатна подкрепа за кандидатстване в областните служби за съвети в земеделието. Ако е необходима проверка на място (в зависимост от мярката), експертите от местния офис на НССЗ проверяват състоянието на земеделското стопанство. За да получат безплатно бизнес план, кандидатите трябва да попълнят молба-заявление за изготвяне и окомплектоване на пакет услуги и да представят нужните документи. От физическите лица ще се изискват нотариални актове или договори за аренда за срок не по-малък от 5 години за полските култури и 10 - за трайните насаждения. Юридическите лица трябва да имат свидетелство за актуално съдебно състояние на фирмата, да нямат задължения към фонд "Земеделие" и да покриват европейските стандарти за добра земеделска практика.

Източник: в. "Капитал"



България и Гърция продължават съвместната си работа по трансгранични проекти

Програмата за трансгранично сътрудничество ФАР – ИНТЕРРЕГ ІІ България-Гърция, стартирала още през 1994 г. е първата и една от най-успешните трансгранични програми за България. Това каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Искра Михайлова на Конференция за официално откриване на програмите по Националната стратегическа референтна рамка на Гърция, включително програмите за териториално сътрудничество.

Форумът се проведе в Солун на 22 февруари 2008 г. по инициатива на Министерството на икономиката и финансите на Гърция.

Конференцията бе открита от господин Дросос, главен секретар за инвестиции и развитие към Министерството на икономиката и финансите на Гърция. Приветствия към участниците отправиха госпожа Данута Хюбнер, комисар по регионална политика на Европейската комисия и господин Алогоскуфис, министър на икономиката и финансите на Гърция.

В словото си зам.-министър Михайлова наблегна на опита в досегашните ИНТЕРРЕГ програми на Гърция като стара страна-членка на Европейския съюз и добави, че двете държави - членки ще приложат положителния натрупан опит от изминалия период в новата програма за трансгранично сътрудничество между България и Гърция за периода 2007-2013 година.

Източник: БГНЕС