Норвежка програма за сътрудничество

Програмите за сътрудничество подкрепят иновативни идеи за разработване на партньорски проекти между норвежки и български частни компании или публични институции, министерства, НПО и социални партньори в областите:
- Намаляване на емисиите от парникови газове, включително проекти за съвместно изпълнение по Протокола от Киото, както и на други емисии във въздуха и водата;
- Енергийна ефективност и възобновяема енергия;
- Подпомагане на устойчивото производство, включително сертифициране и проверка;
- Прилагане на достиженията на правото от Шенген, подкрепа за национални шенгенски планове, както и укрепване на съдебната система.

Предварително финансиране може да бъде отпуснато за подготовка на иновативни подходи или комплексни проектни теми, или за създаване на нови партньорства.
Норвежката програма за сътрудничество е за срок от 2 години, като крайният срок за договаряне на проектите е 30 април 2009 г., а за изпълнението им - 30 април 2011 г. Договорена сума за България е 20 млн. евро.

Подкрепата по Норвежката програма за сътрудничество не може да надхвърля 60% от стойността на проекта. Предвидени са две изключения:
- до 85% - за проекти на централните, регионалните или местните власти, при осигурено допълнително финансиране от държавния или местния бюджет;
- до 90% - за проекти на неправителствени организации и социалните партньори.


Източник: ТАНГРАМ Консултантска компания



Финансов механизъм на ЕИП за България

По финансовия механизъм на ЕИП за България са договорени 21.5 млн. евро. Срокът на програмата е 2 години, като крайният срок за договаряне на проекти е 30 април 2009 г., а за изпълнение - 30 април 2011 г. Приоритетни области, които ще бъдат финансирани са:

- защита на околната среда, включително градската среда чрез намаляване на замърсяването и насърчаване използването на възобновяема енергия;
- насърчаване на устойчивото развитие чрез подобряване на използването на ресурсите и тяхното управление;
- опазване на европейското културно наследство, включително обществения транспорт и градското обновяване;
- развитие на човешките ресурси посредством насърчаване на образованието и обучението, укрепване на капацитета за административни и публични услуги на местните власти и техните администрации, както и на демократичните процеси, които ги подкрепят;
- здравеопазване и грижи за децата.

С проекти по механизма могат да кандидатстват всички публични или частни организации, както и неправителствени организации, които са регистрирани като юридически лица в Република България и действат в обществен интерес - например централни, регионални или местни органи, образователни/научни институции, екологични организации, доброволни и обществени организации и публично-частни партньорства.

Подкрепата за проекти по Финансовия механизъм на ЕИП е до 60% от стойността на проекта. Това съотношение може да се промени в следните случаи:

- до 85% - при положение, че е осигурено 15% съфинансиране на проекта от държавния бюджет.
- до 90% - за проекти на неправителствени организации, в случай, че проектът е в един от приоритетните и за двата финансови механизма (Финансов механизъм на ЕИП и Норвежка програма за сътрудничество) сектори.

Повече може да научите от страницата на ЕИП: www.eeagrants.org.

Източник: ТАНГРАМ Консултантска компания



Европейската комисия представи в София визията си за модерен единен европейски пазар

Представителството на Европейската комисия в България представи на 20 ноември в Информационния център на Европейския съюз в София новите насоки за развитие на Единния европейски пазар в ерата на глобализация.
Конференцията започна с излъчване на живо на изказване на президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу от Брюксел, който коментира постиженията и хоризонтите пред комисията в усилията й за създаване на Единен европейски пазар, включващ 500 милиона души.

“Постигнахме неща, за които преди 20 години не можехме да помислим. Създадохме близо 3 милиона работни места. Единният европейски пазар разшири хоризонтите на милиони европейци, които се трудят в Европейския съюз”, коментира Барозу успехите на Европейската комисия.

Създаването на конкурентноспособни предприятия, намаляването на цените на различни услуги и предоставянето на повече избор и права на потребителите бяха посочени от президента на Европейската комисия като големи постижения в работата до сега.

Малките фирми ще бъдат двигателя в Единният европейски пазар и бъдещата работа на комисията ще се съсредоточи в облагодетелстване именно на малките предприятия и крайните потребители, допълни Барозу.

Отбелязан беше напредъкът в премахване на законодателни бариери пред единния пазар, като усилията в законодателната област ще продължат.

Според Европейската комисия развитието на единен пазар ще помогне и за сближаване на народите в европейския съюз през 21 век.

След изявлението на главния европейски комисар, Матиас Левин, “посланик” на единния пазар за България Представи основните насоки за развитието на Единния пазар на ЕС. Той изтъкна важната роля на знанията и иновациите в развитието на пазара.
“Комисията ще се концентрира върху увеличаването на ефективността на пазарите за високотехнологични стоки и услуги. Единният пазар включва и широки възможности за получаване на образование в различни страни от съюза,” каза Левин.

Ръководителят на Представителството на Европейската Комисия у нас Майкъл Хъмфрис също присъстваше на събитието и отговори на въпроси на журналисти, които се интересуваха от вероятните негативните ефекти, които конкуренцията в Единния европейски пазар може да има върху развиващите се икономики в съюза.

”Икономическото развитие и достигане на общо ниво със останалите страни членки отнема време, но въпреки това Единният европейски пазар ще е от полза за всички страни в Европейския съюз и ще даде големи възможности на Европа за глобално влияние в бъдеще”, коментира Майкъл Хъмфрис.

Източник: Представителство на Европейската комисия в България